Градове в Европа са зле подготвени за пек, стари сгради са като парници
Гръцката столица възобновява стар римски тръбопровод, за да не се губи нито капка безценна вода
Европейските градове като цяло са зле готови за дълга и продължителна горещина. На доста места постройките са остарели и нямат климатизация. Това се отнася на първо място за историческите центрове на туристически дестинации като Италия, Испания, Гърция, Франция, където са съсредоточени културните забележителности. Според данни отпреди 4 година единствено едно европейско домакинство от 10 разполага в климатик против 90% в Съединени американски щати. Заради идната нова гореща вълна, която настава към Средиземноморието и Балканите, специалисти даже поучават туристите да не потеглят натам, преди да са се съветвали с доктор.
Оказва се обаче, че най-неприспособени за новите условия са огромните агломерации в Северна Европа, до момента в който Южна от години има опит с високите температури и е почнала последователно да се приспособява. Според проучване на университета в Оксфорд във високоразвити страни като Англия, Швейцария, Норвегия, Швеция и Финландия постройките имат по-скоро резултат на парник и не са пригодени за настъпване на огромни жеги. Учените предизвестяват, че в случай че температурите на планетата скоро се покачат приблизително с 1,5-2°, популацията на тези страни е изложено на сериозна заплаха.
В скорошно изследване английските учени разкриват кои са страните, където се чака най-значително нарастване на горещите дни по отношение на нормалния им климат. Това ще наложи акомодация на жилищата и екипирането им с щори, вентилатори и климатици. 8 от десетте страни, в които в международен мащаб се чака най-сериозно нарастване на топлите дни, са ситуирани в Северна Европа, установяват откривателите. А това значи нужда от климатизация и фрапантно нарастване на потребностите от сила за зареждане на средствата за разхлаждане. Получава се циничен кръг – в случай че за това се употребяват изкопаеми горива, те от своя страна усилват изхвърлянето на парникови газове, водещи до още по-голямо стопляне, предизвестяват експертите.
Изследването на университета в Оксфорд употребява идея, наречена “дни с градуси за разхлаждане ”. Или другояче казано, регистрират се дните, когато температурата е по-висока от междинната за района, и когато е належащо, да се пусне в деяние система за изстудяване, с цел да се обезпечи комфортът на популацията. Ако световните температури скочат с 1,5 ° по Целзий Ирландия ще се окаже отпред в листата с 38% растеж на дните, в които популацията ще би трябвало да се разхлажда, с цел да се усеща добре. Следват Англия и Швейцария с 30% скок и Норвегия, Финландия и Швеция с 28%. По-нататък се подреждат Австрия (25%) и Дания (24%). В международен проект към тях се причисляват Канада и Нова Зеландия. Ако тези страни бъдат сполетени от рискови жеги като тези, които мъчат южната част на континента, те ще се окажат “драматично неподготвени ”.
“Държавите от Севера на Стария континент би трябвало да се приготвят в огромен мащаб за опозиция против жегите, и то по-бързо от останалите ”, изяснява главната авторка на проучването Никол Миранда. Тя акцентира, че Англия да вземем за пример е била подложена на огромни тествания през 2022 година, когато на Острова имаше рекордни горещини. В момента там вали и е прелестно хладно, само че няма гаранции за отбягване на нови пикове. “Затова е императивно да се подготвим - и в хигиеничен, и в стопански проект, за по-топли летни дни ”, акцентира изследователката. Според нея и сътрудниците ѝ казусът идва главно от обстоятелството, че в тези до неотдавна по-скоро студени и влажни страни постройките са били създавани повече, с цел да пазят топлината през зимата, в сравнение с да се разхлаждат през лятото. Според доктор Хесус Лизана, съавтор на изследването, във Англия се постанова адаптиране на сградния фонд, с цел да не се постанова увеличение на потребността от климатизация. “За момента на тези географски ширини постройките работят като парници – нямат външни предпазители против слънцето, нито естествена вентилация, нито вентилатори на таваните. Нашите жилища са готови само за студените сезони ”, споделя той.
В Атина приложение демонстрира сенчести направления и зони за разхлаждане
От страните на Балканите Гърция бе измежду страните, най-тежко наранени от горещата вълна Цербер, а африканският антициклон Харон се чака да вдигне температурите още. По подигравка на ориста жегите, които парят Европа в последните дни, са наречени на облици от гръцката митология – на триглавия страж и на лодкаря в подземния свят, населяван от душите на мъртвите.
Но митологията е едно, а действителността напълно друго. И в нея гръцката столица Атина търси способи да се приспособява към новата обстановка поради здравето на своите жители, мислейки в това време по какъв начин да не отблъсне туристите. Горещините към този момент нанесоха първия си за това лято удар върху бранша, като принудиха общината да приключи визитите на Партенона от края на сутринта до вечерното захлаждане. Едновременно с това чиновниците на Акропола оповестиха стачка поради тежките условия на труд през лятото.
Всъщност по едно и също време с високите температури, Атина се бори сега и с голям пожар, който опустошава покрайнините ѝ, принуждавайки хиляди хора да бягат от домовете си. А доста европейски страни към този момент са изпратили екипи и съоръжение, с цел да оказват помощ на гръцките пожарникари.
Но без значение от неволите си на доста южен и мокър, както и доста гъстонаселен град, гръцката столица има тактика по какъв начин да се бори с рисковите жеги. За задачата се залага на всяко парченце зеленина в мегаполиса и се търси метод тя да се умножава. “Прогнозите за идващите десетилетия са в действителност трагични.
Жегата е спокоен палач
А през лятото ние ще живее в непрекъсната горещина, по тази причина би трябвало да се приспособяваме и да приспособяваме метода си на живот ”, споделя пред Евронюз Елизабет Бергини, която в общината на Атина дава отговор за тактиките, свързани с горещините. Впрочем предходната година гръцката столица стана първият мегаполис в Европа, който назначи собствен началник по проблемите, свързани с рисковите жеги.
Затова и градът е приел стратегия, ориентирана към превъзмогване на санитарните опасности и преосмисляне на урбанистичното обмисляне. Специалисти са изработили карта, посочваща най-горещите и рискови региони на столицата, на които би трябвало да се обърне изключително внимание. Изградени са 7 центъра за разхлаждане – по един за всеки квартал, където всеки гражданин може да пристигна и да потърси хладина. Става въпрос за публични места със свободен достъп, оборудвани с задоволително комфортни кътчета, където искащите могат да намерят краткотрайно леговище, до момента в който премине пикът на изгарящите слънчеви лъчи. Поне три дни авансово атиняните получават предизвестие за рисково време, съпроводено със препоръки какви ограничения за здравето си би трябвало да вземат, показват от градската метеорологична работа.
Особено новаторско е новото приложение “Екстремна глобал ”, което демонстрира в действително време кои са най-сенчестите и прохладни направления от точка А до точка Б. Апликацията употребява данни от спътниците и показва по кои улици да се мине, с цел да е напредването в сенките на дърветата. Това основава улеснение както за локалните поданици, по този начин и за туристите, които 40+ градуса не са отказали от пътувания в страната.
Другата мярка, която гръцката столица ползва, е построяването на джобни паркове, което води до по-голямо озеленяване в гъстонаселената среда. Става дума за оползотворяване даже на най-малките пространства сред постройките, където се засаждат дървета и те се трансформират в зелени градинки. Минипаркът Колонос е един от 10-те, направени неотдавна на зарязан гол терен без растителност и напояване. В момента под неговите дървета може да бъде открита хладина в най-горещия столичен регион. Според Баргини дълготрайната цел е 30% от града да бъдат покрити със зеленина при 15% през 2019 година “Няма да стане незабавно, само че в случай че не създадем това,
Атина ще се трансформира в мъртво място ”, споделя специалистката по горещините.
Другият огромен проблем на мегаполиса е дефицитът на вода. Според прогнозите на учените освен летата в Атина ще стават по-напечени, само че и зимите ще са доста меки, само че което е по-тревожното – дъждовете ще понижават. Това е повода в столицата да стартира подновяването на тръбопровод, датиращ още от римската ера. Той ще е с дължина от 18 км и ще доставя една от перифериите с 50 000 куб. м подводна вода годишно, която в този момент се губи в морето. Инженерите, които се занимават с плана, са уверени, че въпреки той да е изграждан в древността, е изцяло допустимо да бъде върнат към живот и да е от изгода на популацията.
Европейските градове като цяло са зле готови за дълга и продължителна горещина. На доста места постройките са остарели и нямат климатизация. Това се отнася на първо място за историческите центрове на туристически дестинации като Италия, Испания, Гърция, Франция, където са съсредоточени културните забележителности. Според данни отпреди 4 година единствено едно европейско домакинство от 10 разполага в климатик против 90% в Съединени американски щати. Заради идната нова гореща вълна, която настава към Средиземноморието и Балканите, специалисти даже поучават туристите да не потеглят натам, преди да са се съветвали с доктор.
Оказва се обаче, че най-неприспособени за новите условия са огромните агломерации в Северна Европа, до момента в който Южна от години има опит с високите температури и е почнала последователно да се приспособява. Според проучване на университета в Оксфорд във високоразвити страни като Англия, Швейцария, Норвегия, Швеция и Финландия постройките имат по-скоро резултат на парник и не са пригодени за настъпване на огромни жеги. Учените предизвестяват, че в случай че температурите на планетата скоро се покачат приблизително с 1,5-2°, популацията на тези страни е изложено на сериозна заплаха.
В скорошно изследване английските учени разкриват кои са страните, където се чака най-значително нарастване на горещите дни по отношение на нормалния им климат. Това ще наложи акомодация на жилищата и екипирането им с щори, вентилатори и климатици. 8 от десетте страни, в които в международен мащаб се чака най-сериозно нарастване на топлите дни, са ситуирани в Северна Европа, установяват откривателите. А това значи нужда от климатизация и фрапантно нарастване на потребностите от сила за зареждане на средствата за разхлаждане. Получава се циничен кръг – в случай че за това се употребяват изкопаеми горива, те от своя страна усилват изхвърлянето на парникови газове, водещи до още по-голямо стопляне, предизвестяват експертите.
Изследването на университета в Оксфорд употребява идея, наречена “дни с градуси за разхлаждане ”. Или другояче казано, регистрират се дните, когато температурата е по-висока от междинната за района, и когато е належащо, да се пусне в деяние система за изстудяване, с цел да се обезпечи комфортът на популацията. Ако световните температури скочат с 1,5 ° по Целзий Ирландия ще се окаже отпред в листата с 38% растеж на дните, в които популацията ще би трябвало да се разхлажда, с цел да се усеща добре. Следват Англия и Швейцария с 30% скок и Норвегия, Финландия и Швеция с 28%. По-нататък се подреждат Австрия (25%) и Дания (24%). В международен проект към тях се причисляват Канада и Нова Зеландия. Ако тези страни бъдат сполетени от рискови жеги като тези, които мъчат южната част на континента, те ще се окажат “драматично неподготвени ”.
“Държавите от Севера на Стария континент би трябвало да се приготвят в огромен мащаб за опозиция против жегите, и то по-бързо от останалите ”, изяснява главната авторка на проучването Никол Миранда. Тя акцентира, че Англия да вземем за пример е била подложена на огромни тествания през 2022 година, когато на Острова имаше рекордни горещини. В момента там вали и е прелестно хладно, само че няма гаранции за отбягване на нови пикове. “Затова е императивно да се подготвим - и в хигиеничен, и в стопански проект, за по-топли летни дни ”, акцентира изследователката. Според нея и сътрудниците ѝ казусът идва главно от обстоятелството, че в тези до неотдавна по-скоро студени и влажни страни постройките са били създавани повече, с цел да пазят топлината през зимата, в сравнение с да се разхлаждат през лятото. Според доктор Хесус Лизана, съавтор на изследването, във Англия се постанова адаптиране на сградния фонд, с цел да не се постанова увеличение на потребността от климатизация. “За момента на тези географски ширини постройките работят като парници – нямат външни предпазители против слънцето, нито естествена вентилация, нито вентилатори на таваните. Нашите жилища са готови само за студените сезони ”, споделя той.
В Атина приложение демонстрира сенчести направления и зони за разхлаждане
От страните на Балканите Гърция бе измежду страните, най-тежко наранени от горещата вълна Цербер, а африканският антициклон Харон се чака да вдигне температурите още. По подигравка на ориста жегите, които парят Европа в последните дни, са наречени на облици от гръцката митология – на триглавия страж и на лодкаря в подземния свят, населяван от душите на мъртвите.
Но митологията е едно, а действителността напълно друго. И в нея гръцката столица Атина търси способи да се приспособява към новата обстановка поради здравето на своите жители, мислейки в това време по какъв начин да не отблъсне туристите. Горещините към този момент нанесоха първия си за това лято удар върху бранша, като принудиха общината да приключи визитите на Партенона от края на сутринта до вечерното захлаждане. Едновременно с това чиновниците на Акропола оповестиха стачка поради тежките условия на труд през лятото.
Всъщност по едно и също време с високите температури, Атина се бори сега и с голям пожар, който опустошава покрайнините ѝ, принуждавайки хиляди хора да бягат от домовете си. А доста европейски страни към този момент са изпратили екипи и съоръжение, с цел да оказват помощ на гръцките пожарникари.
Но без значение от неволите си на доста южен и мокър, както и доста гъстонаселен град, гръцката столица има тактика по какъв начин да се бори с рисковите жеги. За задачата се залага на всяко парченце зеленина в мегаполиса и се търси метод тя да се умножава. “Прогнозите за идващите десетилетия са в действителност трагични.
Жегата е спокоен палач
А през лятото ние ще живее в непрекъсната горещина, по тази причина би трябвало да се приспособяваме и да приспособяваме метода си на живот ”, споделя пред Евронюз Елизабет Бергини, която в общината на Атина дава отговор за тактиките, свързани с горещините. Впрочем предходната година гръцката столица стана първият мегаполис в Европа, който назначи собствен началник по проблемите, свързани с рисковите жеги.
Затова и градът е приел стратегия, ориентирана към превъзмогване на санитарните опасности и преосмисляне на урбанистичното обмисляне. Специалисти са изработили карта, посочваща най-горещите и рискови региони на столицата, на които би трябвало да се обърне изключително внимание. Изградени са 7 центъра за разхлаждане – по един за всеки квартал, където всеки гражданин може да пристигна и да потърси хладина. Става въпрос за публични места със свободен достъп, оборудвани с задоволително комфортни кътчета, където искащите могат да намерят краткотрайно леговище, до момента в който премине пикът на изгарящите слънчеви лъчи. Поне три дни авансово атиняните получават предизвестие за рисково време, съпроводено със препоръки какви ограничения за здравето си би трябвало да вземат, показват от градската метеорологична работа.
Особено новаторско е новото приложение “Екстремна глобал ”, което демонстрира в действително време кои са най-сенчестите и прохладни направления от точка А до точка Б. Апликацията употребява данни от спътниците и показва по кои улици да се мине, с цел да е напредването в сенките на дърветата. Това основава улеснение както за локалните поданици, по този начин и за туристите, които 40+ градуса не са отказали от пътувания в страната.
Другата мярка, която гръцката столица ползва, е построяването на джобни паркове, което води до по-голямо озеленяване в гъстонаселената среда. Става дума за оползотворяване даже на най-малките пространства сред постройките, където се засаждат дървета и те се трансформират в зелени градинки. Минипаркът Колонос е един от 10-те, направени неотдавна на зарязан гол терен без растителност и напояване. В момента под неговите дървета може да бъде открита хладина в най-горещия столичен регион. Според Баргини дълготрайната цел е 30% от града да бъдат покрити със зеленина при 15% през 2019 година “Няма да стане незабавно, само че в случай че не създадем това,
Атина ще се трансформира в мъртво място ”, споделя специалистката по горещините.
Другият огромен проблем на мегаполиса е дефицитът на вода. Според прогнозите на учените освен летата в Атина ще стават по-напечени, само че и зимите ще са доста меки, само че което е по-тревожното – дъждовете ще понижават. Това е повода в столицата да стартира подновяването на тръбопровод, датиращ още от римската ера. Той ще е с дължина от 18 км и ще доставя една от перифериите с 50 000 куб. м подводна вода годишно, която в този момент се губи в морето. Инженерите, които се занимават с плана, са уверени, че въпреки той да е изграждан в древността, е изцяло допустимо да бъде върнат към живот и да е от изгода на популацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ